Настоящото изследване събира на едно място условията на труд и социалните изисквания за развиване на модел за редовно наемане в сферата на грижата, като се основава на действащата законова рамка. С приемането на Закона за домашни грижи (HBeG) през 2007 г. беше създадена специална правна рамка за т.нар. 24-часова грижа, която включва както модел на самостоятелна заетост, така и модел на трудова заетост.
На практика досега преобладава моделът на самонаетост, който се осъществява чрез посреднически агенции. Моделът на директно наемане с трудов договор обаче носи съществени предимства — както за самите лични асистенти/ки, така и за семействата, които ползват услугите им.
Изследването представя така наречения домашен модел (наемане от частни лица в домакинството) и модела с посредничеството на организации-доставчици на социални услуги (наемане на трудов договор от неправителствени организации с идеална цел от типа на Каритас или Фолксфилфе, Trägermodell) и разглежда разликите между тях по отношение на приложимото законодателство и различните последствия, например по отношение на възнаграждението. Моделът със социалните организации се оказва по-благоприятен в редица аспекти
В изследването се разглеждат критично и проблеми и предизвикателства, свързани с прекалено дългото работно време, както и с ограничения достъп до определени социални услуги, произтичащ от циркулярната транснационална мобилност (Pendelmigration)
