Имаме нужда от представителство на интересите на личните асистент(к)и!
Нека се организираме!

Ние сме 60 000 души и сме незаменими!

На всеки няколко седмици ние, предимно жени – от Румъния, Словакия, България, Хърватия или Унгария –пътуваме до Австрия, често с твърде скъп транспорт, за да се грижим за физически и/или психически тежко болни хора в техните домове. Така ние, потънали в грижите за тези хора, прекарваме седем дни в седмицата, 24 часа в денонощие, често в пълна изолация, обикновено оставени сами с нуждаещите се от помощта.

Работим като самонаети лица, макар че нито мястото, нито времето, още по-малко същността на работата носят характерните особености на самонаетост. Работим като лични асистент(к)и, макар че изпълнението на трудовите ни задължения би било невъобразимо без съответните медицински грижи.

Но тъй като поради нашата фиктивна самонаетост и статутът ни на лични асистент(к)и трудът ни става значително по-евтин, никой досега не чу и не обърна внимание на исканията ни.

За нас няма почти никаква социална сигурност, за нас няма никаква защита по трудовото законодателство. Работим за унизителните две-три евро на час, по 24 часа на денонощие. Пътят към бедност в напреднала възраст ни е предначертан, когато се пенсионираме, едва ли ще получаваме повече от сто-двеста евро месечно.

Между нас и нуждаещите се от грижа хора почти винаги застават посреднически агенции, които изискват за посредничеството си прекалено високо заплащане и от двете страни. Често в предлаганите договори те ни обвързват с незаконосъобразни клаузи. Но ние сме изцяло беззащитни пред тях. Фактът, че в малка страна като Австрия вече са се нароили почти хиляда посреднически агенции, свидетелства за атмосферата на „златна треска“ в бранша.

В домакинствата, в които работим, често освен с тежестта на работата допълнително се сблъскваме и с унизяващи човешкото достойнство обстоятелства; често биваме настанени в малки помещения, които не могат да бъдат наречени с думата „стая“; често предоставяните ни хранителни продукти са недостатъчни. Често достъпът ни до ток, отопление или топла вода бива ограничаван от близките на човека, за когото се грижим. Често от нас се изисква да извършваме дейности (работа в градината, грижа за домашните любимци и т.н.), които не са свързани със същинското ни занимание като лични асистент(к)и. Често сме изложени на (сексуално) посегателство и насилие от страна на лицата, на които асистираме, но също така и от страна на членове на техните семейства.

И точно поради тези причини ние сега се организираме!

Някои от нас заедно със симпатизант(к)и се обединиха в

IG24: съюз за подкрепа и представителство на интересите на личните асистент(к)и

Присъедини се и ти!